Всичко започва с ечемика или зърнената култура. Те са богати на скорбяла, но за направата на алкохол тя трябва да се преобразува в разтворими захари. Това се случва по естествен път при покълването и затова се добавя топла вода към сместа, а зърното се затопля, докато дойде време да поникне. Този процес се нарича малцуване.

Когато е готово, зърното се суши в пещ. Понякога на този етап се добавя и торф, който подпомага процеса на сушене и придава на готовото уиски опушен вкус. Вече изсушеното зърно се смила в мелница, преди да премине към следващия етап.

Следващата стъпка е да се извлекат основните захари, като за целта сушеното зърно се смесва с топла вода. Така се получава топла, сладка течност, която се отделя и охлажда. Вече могат да се добавят дрождите и ферментацията да започне. Полученият резултат е вид бира.

Фокусът вече е върху течността. Бирата се дестилира два пъти, за да се повиши алкохолното ѝ съдържание и да се подсили вкусът. Този процес включва варене в голям меден съд, наречен казан. Колкото по-дълго течността е в допир със стените на казана, толкова по-голямо е влиянието върху вкуса.

Последната стъпка е течността да се прехвърли в дъбови бъчви, за да отлежава най-малко три години. Именно бъчвите са един от най-важните фактори за цвета и вкуса на готовото уиски. Изчислено е, че 40 – 70% от вкуса се определят от процеса на отлежаване и самото буре.