Историята на уискито

Водата на живота

Историята на уискито води своето начало стотици години назад в миналото. Практиката за дестилиране на алкохол навлиза в Европа през 12-и век, но най-ранните писмени сведения за дестилация в Шотландия са от 15-и век. Историческите архиви описват заповед на краля от 1494 година, с която той поръчва достатъчно количество малц за направата на 500 бутилки aqua vitae, от латински – „вода на живота“ или „жива вода“.

На местния за Шотландия галски език тя се нарича uisge beatha. Думата uisge, която означава „вода“, се произнасяла грешно толкова много пъти, че в крайна сметка се превърнала в „уиски“.

Ранното уиски е било по-скоро ободряваща напитка, дестилирана почти изцяло от монаси. То никога не се е оставяло да отлежи и се е използвало най-вече като лекарство за какво ли не – от шарка до парализа.
Но тогава на трона се възкачва Хенри VIII, който закрива манастирите и прогонва монасите. Така производството на уиски се пренася в дома на обикновения шотландец, който усъвършенства процеса във времето и открива, че уискито може да бъде източник и на удоволствие.

Пренасяме се в 19-и век, а чашата уиски вече е неизменна част от живота. Проблемът обаче бил, че тогавашното уиски имало различен вкус всеки път.

Един млад мъж на име Джон Уокър – собственик на бакалия в Килмарнък – не можел да се примири с това непостоянство. Неговото желание било клиентите му да се наслаждават на едно и също качество и вкус всеки път. Затова започнал да смесва различни видове, докато един ден постигнал уиски, достойно да носи името му. А останалото, както казват, е история.